Людмил Стоянов е литературният псевдоним на Георги Стойков Златарев. Роден е на 6 февруари 1888 г. в село Ковачевица. През 1905 г. се установява в София и започва работа като журналист, а в периода 1912–1918 г. участва във войните.
Творчески път
Людмил Стоянов работи като редактор и сътрудник на редица литературни издания. Творчеството му обхваща поезия, проза, драматургия, литературна критика и превод. Сред ранните му книги са „Видения на кръстопът“, „Меч и слово“, „Прамайка“ и „Светая светих“. В прозата и драматургията му се открояват произведения като „Хадидже“, „Женски души“, „Бич Божи“, „Холера“, „Аполон и Мидас“ и „Гибелта на Раковски“.
Преводач и европейски интелектуалец
Като преводач представя на българската публика творби на Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Толстой, Достоевски, Чехов, Шекспир, Байрон и Балзак. Участва в международни писателски срещи и културни форуми и защитава ролята на литературата като мост между народите.
Признание и наследство
През 1946 г. е избран за академик. През 1972 г. получава международната награда „Максим Горки“. Умира на 11 април 1973 г. в София.
Гимназията носи неговото име от 22 май 1987 г. Изборът свързва училищната общност с ценности като езикова култура, хуманизъм, любознателност и отвореност към света.